„Вместо да вредим на екосистемите, защо да не започнем да ги създаваме?“, казва професор Жаклин Макглейд. „Разполагаме с технологии и умения да проектираме. В цяла Европа съществуват примери за бъдещето, но това са изолирани случаи на иновация. Трябва да преминем от изолирани случаи на иновация към градове на бъдещето.“

„Вземете за пример светлината – това е природен ресурс. Хората обичат да работят и живеят, заобиколени от естествена светлина. Сградите лесно могат да използват много по-добре естествената светлина. Или да вземем за пример вертикалните градини. Вертикалните градини означават превръщането на нашите градове в устойчиви градски ферми, където растат култури върху и в нашите сгради.

„Идеята за живи стени и вертикално разпределение е много стара – датира от времето на Висящите градини на Вавилон. Учудващо е, че не сме се възползвали по-пълноценно от това преди, но в момента има нова спешна необходимост от промяна на навиците ни заради изменението на климата,“ казва професор Макглейд.

По-високите температури в градовете в резултат на бетона и асфалта, които поемат топлината и я освобождават бавно, би означавало по-дълъг сезон на растеж и подобрен добив. Дъждовната вода може да се събира на покривите, а водопроводи ще позволят оттичането й през всяко отделно ниво. Растенията ще имат и изолиращо действие, като запазват жилищните пространства в сградата хладни през лятото и топли през зимата.